UX писане

Съобщенията за грешка са мястото, където потребителите решават да си тръгнат

Потребител, който види „Нещо се обърка“ при плащане, няма друг път освен да опита отново или да се откаже. Повечето се отказват. Съобщението е написано от разработчик в края на спринт, като заместител, и стои в продукция от две години.

Всяка грешка, която пренаписваме, отговаря на два въпроса: какво се случи, с думите на потребителя, и какво може да направи сега. „Картата Ви беше отказана. Проверете номера или опитайте с друга карта.“ казва повече с дванадесет думи от цял абзац с извинения. Когато системата не може да каже на потребителя какво се обърка, сигнализираме на Вашите разработчици, защото текстът не може да поправи липсваща информация.

Последователни думи, място за растеж

Продуктите изпадат в несъответствие екран по екран. Страницата с настройки казва „екип“, страницата с фактуриране казва „организация“, а имейлът с покана казва „работно пространство“ — все за едно и също нещо. Потребителите го забелязват и мнозина решават, че са три различни неща.

Списъкът с терминология фиксира по една дума за всяко понятие и е достатъчно кратък, за да стои отворен по време на проектирането. Правилата за микротекстове отиват по-далеч: как се формулират бутоните, кога се използва главна буква само в началото, как се различават потвържденията от предупрежденията, какъв тон има съобщението за неуспех. Всяко правило идва с реален пример от Вашия продукт.

Пишем и с мисъл за превод. Немски текст може да е с една трета по-дълъг от английския оригинал, а изречения, сглобени от отделни фрагменти, се разпадат в езици с различен словоред. Да се направи правилно преди локализация е много по-евтино, отколкото да се поправя после на единадесет езика.